ЖИВОТ С ДИАБЕТ: СТОЯН

По данни на Международната Диабетна Федерация разпространението на диабет се увеличава значително всяка година и изисква все повече ангажираност както от лекари, така и от пациенти. Ето защо, решихме да покажем лицето на дибета точно такова, каквото е. Срещнахме се с различни хора, диагностицирани с диабет, които живеят нормален и щастлив живот. Духът им е все толкова силен, въпреки лишенията, пречките и трудностите. Ще разкажем техните истории в кампанията „Диабетът – моят начин на живот“, със специалната подкрепа на мултивитамини за диабетици FAVIO.

Как се казваш и на колко години си? 

Казвам се Стоян Гечков и съм на 23 години.

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

Доскоро бях студент в Американския университет в България, където завърших със специалности „Бизнес администрация“ и „Политически науки и международни отношения“. Извън ученето се занимавам с младежки дейности – състезания и проекти по програма Еразъм+. Лидер съм на младежкия клуб към Сдружение „Фуутура“. Правя го, защото ми харесва – посещавам нови места, запознавам се с нови хора, създавам контакти и научавам нови неща по теми, които ме вълнуват. За съжаление обаче това няма как да ми бъде постоянна работа, затова в момента си търся постоянна работа, свързана с това, което съм учил – маркетинг, продажби, финанси, мениджмънт, политика.

Как би се самоопределил?

Другите често ме виждат като човек, който постоянно пътува и ходи по Еразъм+ проекти. Това обаче не е съвсем така. Пътуванията и проектите всъщност са една малка част от живота ми. През повечето време аз съм просто един обикновен човек, който се занимава с ежедневните си дейности, търси нови възможности и прави планове за бъдещето.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

През февруари 2009 г. ми беше открит диабет тип 1. Тогава бях дете и не разбирах нищо. Лекарите ми казаха, че от този момент животът ми се променя. Всичко стана неочаквано – никой от близките ми роднини няма такъв диабет, а в момента преди откриването не съм преживявал някакъв особен стрес. Това са най-честите причини за отключване на диабет, а при мен тях ги нямаше. Бях просто дете като всички останали, играех футбол и живеех здравословно.

Усещаш ли ограниченията от диабета?

Най-същественото ограничение е това, че трябва много често да си меря кръвната захар и да си инжектирам инсулин. Ако си стоиш вкъщи и правиш едни и същи неща постоянно, това не би трябвало да е проблем. При мен обаче почти всеки ден е различен, особено покрай пътуванията режимът ми се променя постоянно, а заедно с него и кръвната захар е различна всеки път. За добър контрол трябва често измерване (поне 5-6 пъти на ден), а това не е възможно в някои ситуации – например ако съм навън, вали и бързам за някъде, технически е невъзможно да си измеря захарта с глюкомера ми, трябва да търся подходящо място и условия. Ако захарта ми е висока, трябва да търся възможност да си инжектирам инсулин. Представете си как става това, когато съм навън през зимата, навлечен с много дрехи. А когато захарта ми е ниска, трябва веднага да ям нещо сладко, което невинаги имам при мен. Вече съществуват сензори за измерване на кръвната захар – те се закачат подкожно за горната част на ръката ти, свързват се с телефона ти и ти казват през няколко минути колко ти е кръвната захар и даже правят прогноза каква ще бъде тя през следващия половин час или повече. За хората с такива сензори изброените проблеми не съществуват. В България обаче такива сензори за момента не се произвеждат и от Здравната каса не ги поемат. Това ги прави недостъпни за много хора, тъй като цените са около 600 лв. на месец.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Честно казано нищо не ми липсва от храните, аз мога да ям всичко. Просто виждам храната, която ще консумирам, изчислявам колко въглехидрати съдържа и според това преценявам колко инсулин да си инжектирам. Много често ям също торти и сладки неща – това не е проблем за мен. Проблем е обаче за хората с диабет тип 2, които не са на инсулин. При тях е наложително да внимават с какво, как и кога се хранят.

Какви допълнителни добавки и микроелементи е важно да приемаш?

Смятам, че е важно да приемам добавки и минерали, които заздравяват кръвоносните съдове и клетъчните стени. Също и добавки за очите. Очите, бъбреците и кръвоносните съдове – това са нещата, които диабетът атакува чрез високи захари. Тук, според мен, добавките помагат значително. Дори да не си контролираш захарта много добре, ако постоянно пиеш хубави добавки рискът за теб ще е много по-малък, отколкото при човек, който е с лоши захари и не пие никакви добавки.

Как те промени диабетът?

Диабетът ме направи по-сериозен и отговорен човек. В това отношение е малко като казарма – за да си добре, трябва да спазваш строг контрол. Ако кръвната ти захар падне, трябва да ядеш захар веднага, няма значение в какъв момент се случва това. Ако е 3 часа през нощта – ставаш и ядеш. Не може да не го направиш. Каквото ти каже кръвната захар, това правиш веднага. Ако не го направиш, влизаш в болницата. А като излезеш вече си друг и то не в добрия смисъл. В този ред на мисли диабетът в известна степен ми взе свободата да правя каквото искам и когато искам. Аз и сега го правя често, но трябва непрекъснато да мисля за захарта си, което създава едно допълнително ежедневно задължение и напрежение за човек. Поуката от диабета за мен е такава – човек трябва да се наслаждава на живота и да бъде благодарен на това, което има. Никога не знаеш какъв ще бъде животът ти утре.

Какво би посъветвал някой, който върви по твоя път?

Моят съвет е такъв – бъдете благодарни за това, което имате и си контролирайте кръвната захар добре. Ако нивото на кръвната захар е от 4 до 9 mmol/l, то тогава здравето в бъдеще ще е такова все едно диабетът го няма. Стремете се към модерни методи на лечение и си искайте това, което ви се полага. Тук пак ще дам примера със сензорите – в много държави те са безплатни за пациентите. Имаш ли сензор, животът ти се улеснява значително, надявам се и в България скоро да стане така. И не се отчайвайте – аз например съм с диабет тип 1, а той е доста по-лош и опасен от тип 2. Водя нормален живот, не се лишавам от нищо, пътувам много и ям всичко. Всеки го може, трябва само отговорност и постоянство.

За още истории, следете блога и facebоok страницата ни.

Коя е индийската билката с чудодейни свойства, четете тук. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *